С развитието на техническия прогрес все по-често човек успява да

 С развиването на техническия напредък все по-често човек съумява да сътвори впечатляващи нови технологии. Но нерядко се случва, че новите устройства и правилото на тяхното деяние към този момент са „ измислени ” от самата природа – още преди милиони години.

Въздушните спирачки

 Вероятно всеки от нас е виждал по какъв начин преди приземяването на крилата на самолета се спускат задкрилките. Те за предопределени за възстановяване на носещата повърхнина на крилата на самолета при забавянето на скоростта. Птиците имат своя версия на тази умна технология – особено приспособени пера.

 Маховите пера при птиците се разделят на второстепенни и първостепенни, като последните са жизненоважни за полета, а другите служат по-скоро за хубост. В предната част на крилото при птиците има по този начин нареченото „ крилце ” или лопатка на аксиларна мембрана на крилото. С помощта на тези пера птицата може да стабилизира своя полет или да се приземи на мудна скорост, като ги „ разтвори ”.

Сонарът

 Днес корабите и подводниците са оборудвани с хирдолокатори за навигация, а също и за следене на цели или трудности под водата. Сонарът работи като излъчва тон с избрана периодичност, т. е. популяризира звукови талази в околното пространство. Тези звукови талази се отразяват от твърдите обекти и се връщат към сонарното устройство, което ги е излъчило. След което уредът обработва информацията за формата, размера и дистанцията до обектите.

 Това устройство е доста потребно за военните, само че в реалност първите негови „ изобретатели ” са китовете и делфините. Тези удивителни животни могат да усетят под водата доста дребни предмети на разстояние от 15 метра, употребявайки само своите природи сонари. Счита се, че животните употребяват хидролокатори за насочване в пространството, а също и за намирането на храна и на представителите на личния тип. Интересно е, че военният сонар толкоз мощно наподобява на този на китовете, че даже употребява същата периодичност: от 100 до 500 GHz.

Биолуминисценцията

 Милиони години преди хората да изобретят свещите и лампите, жителите на морските простори са употребявали биолуминисцентната светлина. Такава светлина употребяват също и светулките, както и някои типове гъби. Всички тези организми са еволюирали, с цел да светят в тъмнината по най-различни аргументи: за привличане на представителите на противоположния пол, за подмамване на жертви, за отбиване на хищниците и за другарство.

 Били извършени голям брой проучвания по отношение на опцията да се употребява биолуминисценцията в качеството ѝ на биотехнология. Основното химическо вещество в тази реакция е луцефирина, който през днешния ден доста търговски компании се пробват да употребяват в уличното осветяване и при някои обособени медицински процедури.

Слънчевата сила

 Наскоро група учени изследвала петнистия саламандър и открила, че ембрионите на тези животни съдържат водорасли, които до раждането живеят вътре в тялото им. Водораслите оцеляват, като употребяват екскрементите на ембриона и създават сила и храна за развиването на ембриона. Тези саламандри (които са амфибии, а не влечуги като гущерите например) на процедура отглеждат своето ново потомство чрез фотосинтезата, т. е.  със същия развой, който употребяват листата на дърветата за превръщане на слънчевата светлина в сила. Приблизително по същия метод фотогалваничните детайли (соларни батерии) преобразуват слънчевата светлина в електричество.

Ултравиолетовите лъчи

 Хората непрекъснато се подлагат на въздействието на ултравиолетовите лъчи, само че не могат да ги видят с невъоръжено око. Именно по тази причина елементарно и незабелязано можем да получим слънчево изгаряне. За да можем да забележим UF-лъчението, би трябвало да прибегнем до потреблението на специфични устройства. А в очите на хамелеона се съдържа белтъка опсин, благодарение на който той може да види ултравиолетовите лъчи. Способността да виждат в ултравиолетовия набор на светлината имат и редица други влечуги, инсекти, птици и морски жители.

Селското стопанство

 Може да си мислим, че селското стопанство е най-консервативният бранш на стопанската система, само че то трагично се е изменило през последните петдесет години. Но даже и през днешния ден в отглеждането на животни има доста компликации и проблеми, които чакат своето решение. Някои решения можем да открием при античните земеделци - мравките. Неотдавна учените разкрили, че мравките обкръжават своите територии с „ химически следи ” и по този метод не изпускат отвън самобитни „ кошари ” „ добитъка ” си, който те „ доят ”.

Звукоизолацията

 За да реализират звукоизолирането, хората употребяват композиция от изолиращи пластове, абсорбиращи материали и т. н. Совите също употребяват звукоизолацията, въпреки и за други цели. За да хване своята плячка, совата би трябвало да бъде безспорна безшумна, защото гризачите имат необикновено тъничък слух. Птиците съумяват да останат безшумни с помощта на особените еластични порести краища на задните пера, които гълтам и заглушават по-голямата част от звуковите съмнения, зараждащи по време на полет.

Клонирането

 Благодарение на популярната овца Дори хората схванаха за новата технология на клониране. Но дали този развой е изцяло нов? Морските звезди се възпроизвеждат по подобен метод, на процедура клонирайки се сами. Освен това, в случай че крайниците на морската звезда са повредени или даже в случай че тялото и се окаже раздрано на две елементи, съществото съумява да се възвърне изцяло. Някои морски звезди съумяват да изградят цялостен нов организъм от парче откъснат крак.

GPS

 Миграцията на птиците и през днешния ден си остава мистерия, както е било и преди развиването на науката. Има голям брой версии за това по какъв начин птиците схващат накъде би трябвало да летят – по ситуацията на слънцето, по звездното небе, посредством обонянието, с потреблението на магнитното поле на земята и т. н. Ни нито една от хипотезите не изяснява изцяло по какъв начин птиците постоянно съумяват да мигрират в далечни краища, постоянно при извънредно екстремални условия. Създава се усещането, че птиците имат някаква „ вградена ” и доста развита GPS технология, която изпреварва с доста човешките благоприятни условия.

Прибиращото се острие

 Обикновената домашна котка е просто едно супертехнологично устройство. Тя може да пуска и да прибира своите нокти. Когато котката се мие да вземем за пример, ноктите и се прибират в меки „ гнезда ” в нейните лапички. Предполага се, че сходна технология е въодушевила изобретателите за основаването на сгъваемия нож.

Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Инфо: www.sci-hit.com